Бизнесът, който обединява враговете в Сирия
Зеленчуци, нефт, пакети със захар и облекла. В разкъсваната от война Сирия стоките пресичат фронтовите линии всекидневно с помощта на съглашения сред воюващите страни, които се трансформират в търговски сътрудници, с цел да прибират милиони долари, написа Франс прес в собствен материал.
Независимо дали става дума за режима на Башар Асад, бунтовниците, джихадистите или кюрдските сили, всички са открили връзки с бизнеса, с цел да извлекат изгода от доходоносната търговия на пропускателните пунктове.
Редица източници от зоните на бунтовниците – военни командири, търговци, бойци, удостоверяват пред Франс прес за съществуването на тези „ пазари “, които са разрешили на въоръжените групи и на предприемачите, някои от които свързани с режима на Башар Асад, да се обогатяват в разграничената страна, опустошена от седемгодишен спор.
Пропускателният пункт Морек сред северозападната провинция Идлиб, следена от джихадистите от „ Хаят Тахрир аш-Шам “ (HTS) и размирен групировки, и централната провинция Хама, която е в ръцете на режима, е може би най-емблематичен. От ноември 2017 година той се е трансформирал в средище на такава търговия.
„ Когато приказваме за комерсиална активност сред фракциите на режима, той [пунктът] е от главно значение “, споделя пред Франс прес Абу ал-Хода ас-Сорани, който ръководи пропускателния пункт от името на HTS.
Всеки ден в зоните, следени от режима в област Хама, идват захар, газови бутилки, аварийни елементи за коли, след което пресичат Морек, с цел да влязат в Идлиб, описват осведомени източници.
В подмяна на това в регионите, които поддържат режима, влизат зеленчуци, фъстъци, облекла и бисквити, внасяни от прилежаща Турция.
“Парите движат нещата “, споделя Сорани, като прецизира, че от името на режима преводите са ръководени от един предприемач, чието име не разкрива.
Според осведомен източник от териториите на бурнтовниците този предприемач на име „ Говар “ заплаща на силите на режима минимум един милион $ един път на няколко месеца, с цел да употребява маршрута, водещ до Морек.
“Той дефинира таксите за прекосяването на стоките на всеки пункт за инспекция на режима “ преди идването им на пропускателния пункт, добавя източникът, поискал да остане неизвестен поради съображения за сигурност.
Господари на войната
От другата страна на Морек HTS постанова такси върху стоките, които минават през пропускателния пункт и монополизират търговията със захар, носеща доста пари, споделя същият източник.
Джихадистите са повишили таксите върху превозването на камъни – от 400 на 1500 $. Но на 8 юли каменоделците са протестирали и са издействали понижаване на налозите, споделя сътрудник на Франс прес.
Басам Абу Абдулах, шеф на Центъра за стратегически проучвания на Дамаск, признава, че пропускателните пунктове са „ приключен факт, подбуден от военното състояние “.
„ В Сирия, както във всички спорове, се появяват господари на войната. Създава се мрежа по ползи, която сплотява воюващите поради облагите “, които могат да извлекат, изяснява Абдулах.
Според специалиста Айман ал-Десуки от мозъчния концерн Омран в Турция „ пропускателните пунктове генерират милиони долари за силите, които ги управляват, и за предприемачите “. „ Те са забележителен източник на благосъстояние за бунтовниците след намаляването на помощта от страните от Персийския залив “, добавя той.
Бизнесът на пропускателния пункт Морек е толкоз добър, че ислямистката формация „ Ахрар ал-Шам “ също поискала да се възползва, като диверсифицира дейностите на личния си пропускателен пункт Калаат ал-Мадик, на към 30 км от Марек, споделя представител на бунтовниците.
Но „ HTS не разрешава на огромните камиони да стигат до Калаат ал-Мадик “ и единствено няколко типа артикули съумяват да преминат през него.
Бил Гейтс на Гута
На север кюрдите и бунтовниците, подкрепяни от Турция, също въртят търговия, макар че враждуват между тях.
Пропускателният пункт Амран в провинция Алепо е следен от кюрдски бунтовници от едната страна и бунтовническа формация от другата страна. Всеки ден до 60 цистерни, пренасящи недопечен нефт от кюрдските зони, идват в зоните на бунтовниците, където петролът се рафинира, споделя осведомен източник.
Търговията в противоположна посока също върви, само че Анкара дефинира листата от артикули. Изкуствените торове, да вземем за пример, са неразрешени, „ тъй като съдържат химически субстанции, които могат да бъдат употребявани за производството на експлозиви “. Циментът и желязото също са неразрешени, тъй като с тях могат да се строят барикади, добавя източникът.
Дори в обсадените области съществуват такива съглашения.
В петте години на блокада от режима в Източна Гута, където локални поданици умираха поради липса на храна и медикаменти, един човек управлява всичко, което влизаше в зоната – Мохиедин ал-Манфудж, притежател за цех за млечни артикули, споделят бунтовници и локални търговци.
Само той имал право да позволява прекосяването на ориз, брашно, захар и облекла в някогашния бастион на бунтовниците до Дамаск, който режимът си възвърна през април. Там продуктите били преподавани на доста високи цени, допълват източниците.
„ Режимът позволяваше влизането на някои зърнени храни от името на Манфудж. Той беше техният упълномощен търговец, нямахме различен избор, с изключение на да работим с него “, споделя Ясер Делван от локална бунтовническа формация.
През 2014 година Дамаск му дал „ монопол “ върху търговията с Гута, писа през март Арън Лънд, специалист от института Century Foundation, в списание Foreign Policy. “Работейки по едно и също време с командирите на бунтовниците и режима, той получи основна роля в стопанската система на района “, добави Лънд.
Стоките идват в Гута през коридора Ал-Уафидин, именуван „ пропускателен пункт един милион “ поради големите подкупи, които се заплащат за внасянето на зърнените храни.
На пунктовете на режима плащаните от предприемача подкупи можели да надвишават четири $ за кг. Бунтовниците получавали по-малки бакшиши.
„ Той беше Бил Гейтс на Гута “, споделя 55-годишният някогашен въстаник Абу Хайтам. „ Той сътвори благосъстоянието си с обсадата и глада на хората “, добавя той.
По публикацията работиха: Божидарка Чобалигова, редактор Виктория Тошкова
Независимо дали става дума за режима на Башар Асад, бунтовниците, джихадистите или кюрдските сили, всички са открили връзки с бизнеса, с цел да извлекат изгода от доходоносната търговия на пропускателните пунктове.
Редица източници от зоните на бунтовниците – военни командири, търговци, бойци, удостоверяват пред Франс прес за съществуването на тези „ пазари “, които са разрешили на въоръжените групи и на предприемачите, някои от които свързани с режима на Башар Асад, да се обогатяват в разграничената страна, опустошена от седемгодишен спор.
Пропускателният пункт Морек сред северозападната провинция Идлиб, следена от джихадистите от „ Хаят Тахрир аш-Шам “ (HTS) и размирен групировки, и централната провинция Хама, която е в ръцете на режима, е може би най-емблематичен. От ноември 2017 година той се е трансформирал в средище на такава търговия.
„ Когато приказваме за комерсиална активност сред фракциите на режима, той [пунктът] е от главно значение “, споделя пред Франс прес Абу ал-Хода ас-Сорани, който ръководи пропускателния пункт от името на HTS.
Всеки ден в зоните, следени от режима в област Хама, идват захар, газови бутилки, аварийни елементи за коли, след което пресичат Морек, с цел да влязат в Идлиб, описват осведомени източници.
В подмяна на това в регионите, които поддържат режима, влизат зеленчуци, фъстъци, облекла и бисквити, внасяни от прилежаща Турция.
“Парите движат нещата “, споделя Сорани, като прецизира, че от името на режима преводите са ръководени от един предприемач, чието име не разкрива.
Според осведомен източник от териториите на бурнтовниците този предприемач на име „ Говар “ заплаща на силите на режима минимум един милион $ един път на няколко месеца, с цел да употребява маршрута, водещ до Морек.
“Той дефинира таксите за прекосяването на стоките на всеки пункт за инспекция на режима “ преди идването им на пропускателния пункт, добавя източникът, поискал да остане неизвестен поради съображения за сигурност.
Господари на войната
От другата страна на Морек HTS постанова такси върху стоките, които минават през пропускателния пункт и монополизират търговията със захар, носеща доста пари, споделя същият източник.
Джихадистите са повишили таксите върху превозването на камъни – от 400 на 1500 $. Но на 8 юли каменоделците са протестирали и са издействали понижаване на налозите, споделя сътрудник на Франс прес.
Басам Абу Абдулах, шеф на Центъра за стратегически проучвания на Дамаск, признава, че пропускателните пунктове са „ приключен факт, подбуден от военното състояние “.
„ В Сирия, както във всички спорове, се появяват господари на войната. Създава се мрежа по ползи, която сплотява воюващите поради облагите “, които могат да извлекат, изяснява Абдулах.
Според специалиста Айман ал-Десуки от мозъчния концерн Омран в Турция „ пропускателните пунктове генерират милиони долари за силите, които ги управляват, и за предприемачите “. „ Те са забележителен източник на благосъстояние за бунтовниците след намаляването на помощта от страните от Персийския залив “, добавя той.
Бизнесът на пропускателния пункт Морек е толкоз добър, че ислямистката формация „ Ахрар ал-Шам “ също поискала да се възползва, като диверсифицира дейностите на личния си пропускателен пункт Калаат ал-Мадик, на към 30 км от Марек, споделя представител на бунтовниците.
Но „ HTS не разрешава на огромните камиони да стигат до Калаат ал-Мадик “ и единствено няколко типа артикули съумяват да преминат през него.
Бил Гейтс на Гута
На север кюрдите и бунтовниците, подкрепяни от Турция, също въртят търговия, макар че враждуват между тях.
Пропускателният пункт Амран в провинция Алепо е следен от кюрдски бунтовници от едната страна и бунтовническа формация от другата страна. Всеки ден до 60 цистерни, пренасящи недопечен нефт от кюрдските зони, идват в зоните на бунтовниците, където петролът се рафинира, споделя осведомен източник.
Търговията в противоположна посока също върви, само че Анкара дефинира листата от артикули. Изкуствените торове, да вземем за пример, са неразрешени, „ тъй като съдържат химически субстанции, които могат да бъдат употребявани за производството на експлозиви “. Циментът и желязото също са неразрешени, тъй като с тях могат да се строят барикади, добавя източникът.
Дори в обсадените области съществуват такива съглашения.
В петте години на блокада от режима в Източна Гута, където локални поданици умираха поради липса на храна и медикаменти, един човек управлява всичко, което влизаше в зоната – Мохиедин ал-Манфудж, притежател за цех за млечни артикули, споделят бунтовници и локални търговци.
Само той имал право да позволява прекосяването на ориз, брашно, захар и облекла в някогашния бастион на бунтовниците до Дамаск, който режимът си възвърна през април. Там продуктите били преподавани на доста високи цени, допълват източниците.
„ Режимът позволяваше влизането на някои зърнени храни от името на Манфудж. Той беше техният упълномощен търговец, нямахме различен избор, с изключение на да работим с него “, споделя Ясер Делван от локална бунтовническа формация.
През 2014 година Дамаск му дал „ монопол “ върху търговията с Гута, писа през март Арън Лънд, специалист от института Century Foundation, в списание Foreign Policy. “Работейки по едно и също време с командирите на бунтовниците и режима, той получи основна роля в стопанската система на района “, добави Лънд.
Стоките идват в Гута през коридора Ал-Уафидин, именуван „ пропускателен пункт един милион “ поради големите подкупи, които се заплащат за внасянето на зърнените храни.
На пунктовете на режима плащаните от предприемача подкупи можели да надвишават четири $ за кг. Бунтовниците получавали по-малки бакшиши.
„ Той беше Бил Гейтс на Гута “, споделя 55-годишният някогашен въстаник Абу Хайтам. „ Той сътвори благосъстоянието си с обсадата и глада на хората “, добавя той.
По публикацията работиха: Божидарка Чобалигова, редактор Виктория Тошкова
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ